Искърски потайности

За тази събота имах предварителен план, който обаче беше на път да се провали - имах няколко оферти за каране в различни посоки, и на всичкото отгоре имах вариант ИЗОБЩО да не карам. След което в рамките на 1 час всички възможни оферти отпаднаха, и аз отново се върнах на първоначалния си план - леко каране из Искърското дефиле и разглеждане на забележителностите.

(този път съм решил че ще снимам повече!)

Всичко започна стандартно - отново дискотека предишната вечер, отново кафе със Саша на сутринта. Времето обаче безмилостно течеше, затова претупахме лафчето и в 11 вече бях пред гаража.
От тази седмица, освен нуждата за избор на маршрут имам и друга сериозна дилема - избор на мотор. Този конкретен път обаче дилема нямаше, защото маршрута беше твърде рискован за чопър - затова Хондата беше съвсем очевидния избор.



И отново на пътя за Своге. И този път пропуснах дефилето (или поне гадната му част) и тръгнах на север, през Костинброд. Тъй като бях научил Искрец като опакото на ръката си, реших да мина по нов и нетестван до сега път - през Чибаовци.
Ако слушате редовно Пътната обстановка, със сигурност сте чули за пътя Чибаовци - Свидня, който е постоянно затворен. Е, теглен от вездесъщото желание да пробваш забранените работи, реших да мина именно оттам.
Отбивката за Чибаовци минава през няколко ужасно красиви гледки.





Минавам през Дръмша. Китно село, изпълнено с поне пет 180-градусови завои, Дръмските фиби :) Полека-лека излизам от Дръмша и тръгвам към Чибаовци. Пътя е красив, гледките също, и аз неусетно влизам в Чибаовци ...
...където правя нещо уникално за мен! Спирам и обръщам мотора за да снимам ето това:



(знаете моето отношение към снимането, явно гледката твърде много ме е впечатлила)

Карам през селото. Събота на обед, времето е спряло, тук-таме пролайва куче. Малко по-надолу виждам един XJ900 и загледан в него пропускам друго нещо, заради което също правя обратен завой:



Тази красота се продаваше, но не пишеше цена. Изгледа беше ей такъв:



(почти съм на кантар да звънна да питам за цената!).

Лека-полека почвам да излизам от Чибаовци и да се отправям към Забранения път. На края на селото виждам един сладур, който на обед вече е кирка пиян. Питам това ли е пътя за Свидня и получавам кратка и ясна бележка: "Тва е. Само направо, има завой, карай по пато". Добре!

...всъщност пътя се оказва ужасно красив. Настилката е по-добра от 80% от софийските улици. Тесен и със завои, но за сметка на това ужасно спокоен. Карам и правя снимки в движение:







По едно време стигам до (според мен) причината пътя да е затворен:



Такива свлачища имаше почти през целия път.Не са проблем, но явно държавата е вдигнала ръце и е решила, че е по-лесно да затвори пътя, вместо да го укрепва. Аз мисля, че не е проблем от двете съседни села хората да се разберат и да нарочат компания от 5 човека, която три пъти годишно да минава и да изчиства каманаците. Но това са си мойте мисли ...
....унесен в тях започвам да се плаша. Вече 30 минути не съм видял кола в нито една посока. Скоро обаче страховете ми се разсейват - точно докато снимам пред обектива ми изскача бус:



Алелуя! Явно пътя все пак стига до някъде.
Вече съм почти в Свидня. На места платното е пропаднало:



Преминавам през Свидня и Своге транзит - имам бензин и нямам време! Тръгвам по пътя за Мездра, и след няколко пресечки е отбивката за Заселе - първата спирка в маршрута ми.

Малко история на мястото - Заселе е високопланинско село, почти най-горе на Искърското дефиле. От гара Бов до Заселе тече Вазовата екопътека, която минава покрай водопада "Скакля". Понеже съм мързелив моторист, решавам да мина по хитрия начин - да се кача до горе с мотора, и да тръгна отзад-напред по пътеката, за да видя Скакля отгоре.
Пътя за Заселе е уникален. Серии от 180-градусови завод, и след всеки завои - все по-уникална гледка:





Стигам:



Селото се оказва доста голямо. Изгледът навсякъде е уникален. Следвам пътя и стигам до едно площадче, което оповестява края на екопътеката. Е, явно нататък съм пеш:



Пътеката е облагородена, с оградки, лампи и кошчета през 100 метра. Едно от малкото неща в България, направено като хората... с малки изключения, разбира се:



Минавам иззад един храст и ... не обичам клишета, но изразът "дъхът ми спира" е съвсем на място.








(Село Заселе е едно от любимите места на Иван Вазов. Тук той написва доста произведения, включително и "Дядо Йоцо гледа" - последното вдъхновено именно от тези въпросни пейзажи. От тук идва и името на екопътеката)



Слизам надолу. В една беседка група туристи ми обясняват, че Скакля е точно "тук". Не разбирам къде е тук и продължавам надолу, снимайки.



По едно време се отказвам и тръгвам да се връщам, и се оказва, че в суматохата съм подминал водопада:







..който явно по това време на годината е изключително пресъхнал. Снимам и се връщам назад...
Боже! Никога не тръгвайте по екопътеките в пълно бойно мото-снаряжение! По едно време имах съвсем наистина чуство, че ще спра и там ще си остана.
Катерейки се нагоре в жегата започвам жестоко да ожаднявам. Чудя се откъде да намеря вода по това време? Мярва ми се спомен, че на площада имаше "Смесен магазин". Дали ще има вода? Едва ли, в тези райони хората си точат вода, не я купуват.
С много зорове излизам обратно на площадчето и надеждите ми се оправдават - не само, че няма вода. Няма изобщо магазин! Само самотна табела ...
За щастие обаче предвидливите заселци явно са помислили, че след толкова път хората ще ожаднеят, и са построили малка, спретната чешма.



Не мога да спра да пия и да се поливам. Благодаря ти, чешма, че ми спаси живта. Благодаря и на майстор Павел Любенов от с. Заселе!



Мятам изнуреното си тяло на мотора и тръгвам на обратно. Краката ми са изтръпнали и едвам ме държат. Стигам до отбивката за главния път, намалявам, спирам ...
...и тука е момента, в който мотора падна и на дясната си страна! За да не се налага да купувам само ляв спойлер, но и десен ...
Суетя се около падналия мотор, докато колите ме подминават безучастно. И в този момент към мен се приближава черна ес класа, която намаля и отбива ... Направо ме уби! Дребните, жалки и скучни хора ме подминаваха на падналия мотор, а "мутрите" и "гъзарите" спряха, за да ми помогнат!
Всъщност по помощ не се стигна, защото аз вече почти бях изправил мотора, но все пак важен беше жеста. Паля и тръгвам по пътя. След 2-3 минути ме подминава черен чопър с черен чопърист отгоре! Подсвиркваме си. Запомнете го, той ще се появи още няколко пъти в тоя разказ :)

Продължавам надолу, минавам покрай култовата кръчма "Пещерата". Няма мотори. Странно .... След 20тина минути каране виждам отбивка към спирка номер две - комплекс "Дядо Йоцо Гледа".
Според един местен юнак, оригинала на героя на дядо Йоцо бил от едно местно село - Очин дол (да не се бърка със с. Учиндол, Славитрифоновско!). Човека е много ентусиазиран на темата, тук пише колко

Оттам или не, факта е факт - през 2005 се открива въпросния комплекс със статуя на дедо Йоцо, който гледа със слепите си очи и поздравява Новата България:





Комплекса е малък, но чист. Всъщност част от него още се строи. Има и кръчма, май има и хотел ...



Ето това е изгледа, който "гледа" дедо Йоцо:



Въртя се още малко, няма какво да се прави, и тръгвам. Излизам на главния път, без да падна, и снимам паметника и от тук:


(в средата между дърветата)

В този момент черния мотор с черния рокер отново ме подминават - не разбрах кога съм го изпреварил. 200 метра по-надолу виждам, че е спрял, и отбивам до него. Говорим си общи приказки и се оказва, че се познаваме от един форум - Bikerz.bg . Момчето споделя, че се е загубил с неговите приятели. Казваме си още няколко приказки и продължаваме ...
В Елисейна виждам отбивката за Седемте престола и решавам да видя какво толкова интересно има там. Давам мигач и заставам на бариерата да чакам да мине влака. Рокера отпрашва надолу.
Влака идва, бариерата се вдига и аз виждам рокера, който се връща обратно :) явно съвсем загубен. Минава прелеза и след него виждам неговите приятели, които явно не могат да му обяснят къде точно трябва да отбие. Сигурно и те са тръгнали към Седемте престола...
Пътя нагоре е много красив, макар и натоварен - постоянно има коли в двете посоки. Много е вървежен тоя манастир бе :) малко по-нагоре има и ферма за щрауси, за която обаче нямах време.
Стигам до манастира и си махвам с едни колеги с големи ендураци. Естествено, има поне още 20 мотора, кой от кой по-кален. Всички са адски учудени, когато подминавам кръчмата и се отправям към манастира.







Името "Седемте престола" идва от седемте параклиса (престола), обособени вътре (всеки с размер метър на метър). "Специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради" твърди Уикипедия
Една табела ме осведомява, че именно тук Иван Вазов е написал "Клепалото бие". Брех, този Вазов - навсякъде бил! Кога е успявал ...
Правя 5-6 снимки и отивам към кръчмата, естествено. Хапвам едно гадно шкембе, пийвам гаден айран и продължавам по пътя ....
На връщане забелязвам черния чопър, паркиран край едно вирче и палатки. Ахааа .....

Продължавам по пътя. Напреднал съм с времето, а и съм изморен, затова решавам да подмина последната спирка - Черепишкия манастир. Гледките, както винаги, са уникални:







Малко по-надолу минавам покрай табелка - "Черепишки манстир - 500 м"...
...и веднага давам ляв мигач. 500 метра не са кой знае какво...



Не е зле да си монах в наши дни







Интересна икона, направена изцяло от цветя. Верно, след известно изследване се оказва, че са изкуствени, но все пак ...



Тука ме заварва Вазовият кът! Мамка му, тоя Иван Вазов спрял ли се е ?



Гледам още малко, снимам, минавам през черквичката и продължавам. Нататък остава връщането към София...



Пътя, както ужасно много пъти бе казано, е уникален:











Това е местноста Ритлите, която се вижда директно от пътя:


(твърди Уикипедия).






Продължавам нататък. Стигам до отбивката, където пътя от Ботевград се влива в пътя за Мездра, и откъдето аз имам идея да се върна.
Този път ми е познат от едн предишен път, в който се загубих из тоя район :)









Отново уникални гледки. Пътя е добър, няма коли. Спокойствие, кеф! Минавам през няколко села - Рашково и после Радотина. Някой ден ще имам къща тук, като се ожения за Фацето :)
(решавам, че се движа наобратно, защото от мойта страна на пътя няма нито една табела. За сметка на това наобратно всички табли са си там).
Няколко минути спокойно каране и пристигам в Перлата на ботевградска област, Ботевградския оринджкаунти:



..което не е чак толкова гадно, колкото разправят. Циганета се гонят по улиците, ритат мач и ме гледат странно. Продължавам.
Ако идвате от София, първото нещо, което ще разберете на влизане в Литаково е, че зад голем бял зид и масивна дървена врата живее:





Подминавам Литаково и влизам в Ботевград. Тук вече трябва да заредя. Спирам на един изключително приятен Лукойл - работя на 200 метра от там, а не съм разбрал, че е толкова готин. С фонтанчета и всичко:





След Ботевград тръгвам по добрия познат стар път. Него съм го минавал толкова много пъти, че няма нужда да снимам. Минавам през Чурек - там хората са толкова учудени, че спират да правят каквото и да било и ме изпращат с поглед. Хлебаря, бабата с козите, кибицте пред кръчмата, децата които ритат, един пич, който отива към тях - всички зарязват "работата" си и ме гледат, се едно на пауза.
Стигам до Жерково. От тук почва новото - искам да мина през другите села до София. Тръгвам направо, и по едно време пътя се разколнява. Ами сега ...
Карам 100тина метра, и решавам да погледна картата. Спирам, отварям касата, и мигом се сещам, че картата е останала в колата ... ами сега ....
Времето е приятно топло, светлината пада косо - не мога да се сдържа да не снимам.





Миг на щастие небивал, както казва Валери Петров. Мотам се, зяпам ... и решавам да се върна по път Б.
Тръгвам по него, но той след 50 метра се оказва в ужасно състояние. Ами сега .. А или Б, това е въпроса?
Решавам, че събота в 6 вечерта не е време за рискуване и се качвам на магистралата. Скука, шум, тъпи шофьори и след 30 минути вече прибирам мотора в гаража ... даже не успя да ме навали!

Заключение: този път бях заложил на по-малко каране и повече гледане, вероятно защото разстоянията бяха къси. Категорично снимах повече от миналия път и в общи линии бях безкрайно щастлив, че успях да открадна един ден за себе си ...
Снимките са тук