Винаги съм харесвал Дензъл. Въпреки че има доста слаби роли, просто го харесвам - и като актьор, и като излъчване.
В случай, че не сте разбрали, новият му филм ни изпраща в един след-апокалиптичен свят, където може водата и патроните да са кът, но всички носят перфектно-отиващи-им рейбани или поне относително сносни моторджийски очила тип "роут сиксти сикс", където цивилизация практически липсва и малкото останали хомосапиенси са се обединили на малки общества, за да се опитат да преживеят някак си.
Първоначалните кадри на филма са силно въздействащи. Зрителят е въведен директно в повествованието, което ни показва Земята 30 години след поредната ядрена анихилация. Първите реплики във филма са може би на около десетата минута. Кадрите са ужасно обезцветени и контрастни - тенденция, която върви през целия филм. Режисьора ни представя Илай, самотен пътешественик, кръстосващ необятните обезлюдени пост-цивилизациони пътища на Америка, който убива всеки, изпречил се на пътя му с една някак си почти наивна лекота. В бохчата си, освен пушка, няколко пистолета, манерка с вода, гранати, бомби, амуниции, лък, стрели, дрехи, ръкавици, разнообразни артефакти събрани по пътя и прочее, Илай носи и мистериозна книга, около която скоро започва да се завърта интрига.
Пристигайки в неизвестен град, Илай се сблъсква с Лошия (Карнеги), който разбира за неговата книга и която, както може би се досещате, самия той търси вече намсиколко години, защото, както казва той, "това не е просто книга - това е оръжие, което поразява душите и сърцата на обезверените". От тук, разбира се, започва лудо стреляне, гонене, взривяване и колене на хора, за да се стигне до епичния финал, който, естествено, е в Ню Йорк - ако някой още не е разбрал, света винаги започва и свършва в Голямата Ябълка.
Въпреки че по трейлъра си филмът създава впечатление за безмозъчен екшън, случаят не е такъв. Има класически батални сцени от типа на "един срещу всички", но лично на мен те не ми тежаха. Филмът е ужасно визуален, затова препоръчвам да се гледа на кино, а не на ДВД рип от Замундата :) Както казах, кадрите са силно въздействащи, почти напълно обезцветени и на места ужасно контрастни. Макар че историята за съвременния Месия да не е особено третирана, човек не може да не направи определени асоциации - с "Малки богове" на Пратчет, като начало. Въпреки това филмът остава у зрителя едно чувство на безпокойство относно това какво имаме и до колко го оценяваме - един от хубавите цитати е "Тогава изхвърляхме онова, за което в момента хората се избиват".
Сюжетът, макар да звучи доста банално, е много силно и интригуващо развит и за мое огромно удоволетворение филмът има смислен и качествен финал - нещо, което напоследък все по-трудно се вижда дори и в класическите блокбъстери като Аватар. Братя Хюз ни вдъхват надеждата, че дори и след края на света, дори и сред грехопадението на цивилизацията, човечеството все още има шанс да се спаси, благодарение на музиката, литературата, културата, и изобщо всичко онова, което прави човека Човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар