Винаги съм бил фен на причино-следствената връзка. Винаги съм се интересувал от причините и подбудите, които карат един субект да извърши определено действие - без значение дали ще е да направи това, да убие този, или да ходи на вземе нечия ненужна пратка, в едно конкретен случай.
Къде е Причината?
В началото е фазата на Идеализма - "защото така трябва". Не се питаш каква е Причината, защото това ти създава главоболия - знаеш, че е трудна за намиране, затова не се занимаваш. Много по-лесно е да си мислиш, че Причината е нещо субективно и абстрактно, нещо отвъд твоят разум - т.е. много по-лесно е да си втълпяващ, че нещо е сложно, защото просто те е страх да се изправиш лице в лице с фактите ...
После идва фазата на Патриотизма - "за общото благо". Тази ми е любимата. Вече ти е ясно, че Причината не е субективна, и се опитваш да я облечеш. Колко по-лесно е да си мислим, че това, което правим, ще облагодетелства всички - а евентуално и нас. Стоиш, стискаш зъби, и се надяваш, че в един момент всичко ще се оправи.
Обаче нищо не се оправя. И ти бавно осъзнаваш, че Обществото, това, за чието благо правиш всичко, май не включва теб ... Че за всичките добрини и услуги, които си направил, няма да получиш нищо друго освен подигравки, хули и ебавки ...
Така е, копеле. Хората не очакват от теб нищо освен добра свършена работа. Не се предполага ти да си герой или не дай си Боже, мъченик. Не. От теб се очаква да си свършиш работата.
Никой не благодари на брадвата за това, че е отсякла дървото. Ти не благодариш на бравата всеки път, когато ти отвори вратата. Не. Ти си просто инструмент. Всички са свикнали с това ти да си свършиш работата, и за теб не остава нищо друго, освен ... да си я свършиш.
И така, постепенно стигаш до осъзнаването на неминуемия факт, че хората не се интересуват от теб. За тях ти си просто инструмент - те може би те уважават по начина, по който добрия майстор уважава добрата машина, но никога, никога, НИКОГА недей да очакваш благодарност, съчувствие или, не дай си Боже, симпатия. Ако си вършиш работата - чудесно. Ако не ... просто ще се намери друг да я свърши.
И на теб ти е кофти. Гадно ти е, идва ти да блъскаш и да тряскаш, да се ядосваш и да псуваш ,... но какво ще се промени? Какво друго ще направиш освен това, което всички очакват от теб? Какво ще промениш?
Можеш ли нещо да промениш изобщо ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар