След като голяма нощ за киното отмина, дойде време за равносметка. А равносметката е таква – малкият, нискобюджетен „Войната е опиат” (The Hurt Locker) измъкна 5 статуетки изпод носа на блокбъстъра „Аватар”. Но как може малък и независим филм да се опре на филма, който промени представите ни за кино? Как успя този кино-Давид да пребори синия на’ви Голиат?
Шансовете да не сте гледали The Hurt Locker са големи. В България нямахме (засега) удоволствието на официална премиера, така че ако не сте фен на пиратското видео, със сигурност сте го изпуснали. Режисьорката Катрин Бигълоу (която е бивша супруга на Камерън, което внася допълнителен елемент на ирония в цялостната Оскар-надпревара) ни представя един нов и различен поглед върху войната в Ирак. Човешкият и земен поглед на малък отряд войници, натоварени с обезвреждане на самоделни бомби.
Първото нещо, което ни прави в впечатление в този филм е, какво той НЕ Е. The Hurt Locker определено не е Холивудски блокбъстър. Няма бесни препускания върху Хъмъри, няма 15-минутни престрелки, няма самодоволен муджахидин, който дърпа конците иззад своя елитен отряд бойци бодигарди, няма смугла арогантна мацка в тесни комбати, която да гледа цинично иззад рейбаните, дъвчейки дъвка (сори, Мишел Родригез е ангажирана). Няма герой, влачещи ранените си другари под дъжд от куршуми. Няма кулуминация, в която след дълго преследване протагонистът се впуска в епичен бой с антагониста. Няма нито една от съставките, които създават Холивудския хит.
Дори експлозиите не са типични. Експлозиите на Бигълоу са мрачни и сиви – нищо общо със зрелищните огнени вълма, които бихме очаквали. Не, светът на The Hurt Locker е прекалено истински, прашен, грозен и реален. Още в първите минути режисьорката ни хвърля директно в действието – виждаме гротеското, уродливо лице на самоделните бомби, което буквално разтърсва земята и света на американските военни. Видели това, ние прекарваме остатъка от филма в напрегнато очакване то да не се случи. Ние вече сме съпричастни на малкия отряд, който макар и разкъсван от върешни конфликти е сякаш сам в цялата пустиня. Тримата ни герой могат да разчитат единствено на себе си за да останат живи в един свят, където опасноста дебне буквално отвсякъде.
The Hurt Locker е много истински филм. Всичко в него е истинско – дори кинематографията, които много повече се добилжават до репортажното снимане, отколкото до киното. Рязко преминаване от едри в близки планове, несигурен фокус, клатене и люшкане – сякаш наистина гледаме не филм, а новини. Сякаш стоим именно там, в Иракската пустиня, чакайки нетърпеливо развръзката от поредното обезвреждане. Бигълоу ни прави не зрители, а участници в действието. Сякаш ни удря шамар и ни казва – „Вижте, това е войната. Войната е сива и гадна. Войната не е празен мачо-героизъм и ефекти. Войната е постоянна битка на живот и смърт, винаги на един клик разстояние от анихилистичната експлозия”.
Може би това е причината The Hurt Locker да не излезе в България. Защото ние сме много далеч от проблемите, които филмът засяга. Войната в Ирак за нас е нещо, което гледаме по телевизията малко или повече безпристрастно. Докато оттатък океана нещата не седят така – и тука вече става въпрос не за кух патриотизъм, а за чисто човешко състрадание. И според мен именно тук седи отговора на въпроса, който зададохме в началото – защото качеството на филма се определя не само от бюджета, ефектите и боксофиса, а от въпросите, които задава и отговорите, които (в случая) ни остава да вземем сами.
Дори финала на филма не е типичен. Бигулоу не ни дава разрешение на проблема – т.нар. „хепи енд”. Не, напротив – финалните сцени на филма силно напомнят началните, оставяйки ни с впечатление за цикличност. В реалния свят, дами и господа, хепи енда е много по-рядък, отколкото можем да си представим. Защото войната не е процес с ясно изразено начало и край – войната е циклична борба срещу анонимното зло, което заравя бомби в пясъка и се измъква невинно през задната уличка. Войната е чуство толкова силно, че човек неминуемо се пристрстява към него. Войната, както може би сте заподозрели, е опиат ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар