Сали

Запознайте се със Сали.

Сали е невероятна. Сали е всичко онова, което една млада дама не трябва да бъде - арогантна, наперена, самоуверена, своенравна. Обаятелна. Има достатъчно персоналити, за да те покрие. Теб, и хората на съседните маси. Сали е тази, на която всичко момичета искат да приличат и в която всички момчета са били влюбени. Въпреки че поне половината са яли бой от нея.

Сали е и красива. Сали е много красива. Не, Сали е безбожно красива. Красива е колкото е дълъг деня. Полярния ден. От ония тип красота, който кара мъжете да полудяват, да се бият и да водят десетгодишни войни. Първична и всепомищата красота, която се усеща от съседната стая.

Но Сали е и умна! Умна по онзи специален начин, който не можеш да научиш в училище.

Сали чете много. По цяла нощ. До пет, до шест. Чете постоянно и винаги, когато може. Чете всичко, атакува и изяжда книгата по един лично неин си начин.

Сали е на осемнайсет. По паспорт. Сали е поне на тридесет и пет по житейски опит.

Трудно е да се срещнеш със Сали. Като начало, всеки иска да се срещне с нея. А деня има краен брой часове. Освен това Сали е заета. Защото прави всичко, едновременно.

Ако искаш да се видиш с нея, трябва да си бърз. Защото тя всичко прави бързо. Яде бързо, ходи бързо, говори бързо. Живее бързо. Карпе дием, мадафака. Ако събитията в живота ти са точки, нейният живот е линия от съвсем, съвсем нагъсто разположени точки.

Аз се видях със Сали. Първо много чаках, защото при нея много се чака. После много бързах, защото при нея много се бърза. Минах през много изпитания, но я видях.

Сали пуши бързо и по много. Пуши ядно. Хваща цигарата ядно, пали я ядно и дърпа. С яд! След което ядно изпуска дима. Все едно цигарата и е виновна.

Сали говори бързо. И по много. А ти много слушаш. Защото Сали има какво да каже на света...

Сали говори много и интересно, а на теб не ти остава друго, освен да слушаш. Сали може да те зарие. За приятели, за роднини. Истории. Колеги. Проблеми. Гаджета. Часовници. Татуировки. Религия. Коня Пирин. Баща си. Наркотици. Имам чувството, че знае всичко. Видяла е всичко. Била е Там. А е само на осемнайсет ...

Неволно се озъртам. Нервно. Сали е магнит за проблеми. Не, Сали е Черна дупка за проблеми. Със Сали никога не можеш да си в безопасност. Във всеки един момент си застрашен - ще ти разбият или главата, или сърцето. Или и двете.

Сали е необятна. В нея можеш да се изгубиш, да потънеш. Да умреш.

Разделяме се. Сали продължава нанякъде, към следващата Точка в живота си. Чудя се, къде ли се вмествам аз в живота и. Поредната среща, поредната малка иконка от забързания и живот. Пожълтяла снимка на стената на Историята...

Живота на Сали не е линия. Живота на Сали е спирала, като ураган. И също като ураган те повлича със себе си, носи те нанякъде, без изобщо да знаеш на къде. Докато накрая те изплюе. И ти стоиш, гледаш към отдалечаващия се по посока на Виенската сладкарница ураган и се чудиш защо се смееш. Вероятно от онзи тип идиотска радост, която идва отвъд хоризонта на ярост, когато вече толкова си загубил всичко, че не ти остава нищо за губене.

Гледам след нея. Поглед, зареян в далечината. Сякаш стоя на ръба на скалата, толкова близо, че пръстите ми усещаш вятъра на бездната.

Удачна ли е тази крачка, която ще направя ..... ?